Днес празнуваме Сирни заговезни, познат още като Прошка, Поклади или Прошкина неделя. Този празник винаги се чества една седмица след Месни заговезни. В деня след Сирни заговезни започват великденските пости.

Традицията повелява на този празник младите семейства да отидат на гости на своите родители, кръстници, по-възрастни роднини, както и при кумовете. Те искат прошка на по-възрастните с думата „Прощавай, ….”, а те им отговарят – „Простено да ти е, и от мен, и от Бога.” или „Просто да ти е, Господ да прощава.“

На Сирни заговезни искаме прошка от всички наши близки и приятели, на които се извиняваме за провиненията през годината, ако сме ги обидили или пренебрегнали в даден момент. Това е един празник, който позволява да се помирим със семейство и приятели и всичко лошо да остане зад нас.

Вечерята на Заговяване е тържествена. За последно могат да се ядат млечни продукти, яйца и риба преди започването на Великденският пост. На вечерната трапеза се слагат риба, масло, яйца, мляко, сирене, всякакви млечни продукти, баница със сирене, праз лук или кисело зеле, без месо.

Може да разгледате подходящи предложения от нашето меню ТУК  и да ни посетите или поръчате от понеделник до събота.

Един от най-обичаните ритуали се прави след тази вечеря – обичаят „амкане“ или „хамкане“ . На дълъг конец се връзва яйце или халва. Децата трябва да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце. Вярва се, че само да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на добро здраве. След ритуала конецът се пали и възрастните гадаят по начина, по който гори, каква ще е годината.
Ето и някои от тълкуванията и обичаите на този празник:

• Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали сватба.
• Ако гори конецът бързо - много жито ще има през годината
• Ако конецът тлее - на лошо било.
• Черупките на яйцето пък се хвърлят при кокошките да снасят повече.
• В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве.
• Около тях се играят хора и се пеят песни.
• В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва злото от къщата.
• За здраве и късмет се прескача огъня.
• На този ден влюбените момци хвърлят в двора на любимата “чавги” - запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.

Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили. Кукерството е езически обичай, един от малкото самобитни и запазени по нашите земи през вековете.

Източници: standartnews.com , wikipedia 

Ако знаете други интересни обичаи и традиции свързани с празника, то споделете ги в коментарите.