Ето че отново наближи Трифон Зарезан ( Деня на Лозаря), на него ще празнуват  лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Това е народен празник, който често се бърка с Трифоновден. Дали празнувате на 1-ви или на 14-ти февруари, това е без значение, ние обичаме да празнуваме и всеки повод се посреща с широко отворени ръце!   

В следващите редове ще откриете интересни обичаи и факти за този празник, който подготвя хората за наближаващата пролет, събрани от интернет и от наши собствени познания.         

Жените приготвят обредната храна, а именно украсена с фигури от тесто питка, най-често във формите на лозов лист или грозд, пълни се кокошка с ориз, слага се още сирене, сланина, туршия и др. Задължително е да се занесе и бъклица с червено вино или ракия, която е украсена с чемшир, здравец, бръшлян и е вързана с червено конче. Всичко това се слага в нова вълнена торба и мъжете отиват на лозето.    
Предварително мъжът е почистил и наточил много добре своят косер (лозарска ножица), с него зарязва в своето лозе от 1 до 5 кютука (главини). Прекръства се, полива с вино около главината, зарязва и пак полива, докато благославя

Практиките с лозовите пръчки са едни от най-съществените, наред със зарязването, поливането с вино и благословиите. Те са важен атрибут на празника. Оставят се обикновено на лозето, за да не се „дигне берекетът“ от него. В Северна България, в селата покрай Дунав, пръчките се хвърлят в реката, за да тече виното така, както тече Дунава. Една от пръчките винаги се свива на венец, който се поставя на калпака, около кръста или през рамо. От лозови пръчки се приготвя и „короната“ на лозарския цар.              
А как се избира този лозарски цар? След като са свършили работа всички  мъже се събират на обща трапеза и слагат обредните яденета. Тогава се изважда китка, в която са втъкнати три лозови пръчки. Всеки мъж има право да я поеме, но често всички отстъпват на опитен лозар и още по-често , такъв, който вече е царувал и през неговата година лозята са били плодородни. След като е избран царят бива окичен с „корона“ (венец от лозови пръчки) и още един венец, който е окичен през рамото му. Така царят е пренасян до селото под звуците на тъпан, гъдулка и други музикални инструменти. Прави се голямо угощение и се играят хора. 

А накрая искаме да споделим и тази легенда.
Един ден в началото на февруари, докато Трифон подрязвал лозето, видял Светата Майка с пеленаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница да бяга да превърже мъжа си, защото си е отрязал носа. Жената се затичала и видяла, че Трифон, малко „понаправил“ глава, подкастря старите израстъци.

Той се учудил, като я видял така уплашена, а тя набързо споделила какво ѝ казала Дева Мария. Трифон отново се присмял, казвайки че не е пиян, та да си отреже носа. Понечил да покаже, замахнал с косера и клъцнал носа си – откъдето и различните наименования на празника – Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

Ако обичате виното, то може да разгледате предлаганите от нас вина в нашето меню ТУК 

Източници: Wikipedia, bulgarianhistory