Малко остана до голямото ядене на козунаци и яйца по Великден. Ако миналата година сте били от тези, които карантинно се опитаха да опекат козунак на конци, значи знаете, че никак не е лесно. С квас или с мая, с яйца или без яйца, хубавият козунак, за да възторгва близки и роднини и да събира овации онлайн, е плод поне на няколко горчиви опита. И преди да ни залеят до втръсване със снимки в социалните мрежи на козунаци и боядисани яйца, в блога на ресторант Корона ще проучим пекла ли е старата българка козунак, как се получават тези златни конци и наистина ли сладкият хляб идва по Дунава?

В края на 19-ти век козунакът навлиза в рецептурниците и във витрините на отбрани сладкарници, но си е изцяло „ градска работа „. Първият козунак се ражда в ръцете на френски пекар и оттам става популярен в цяла Европа. В обикновения български дом се е приготвял великденски хляб увит като венец или кравай, в средата на който се поставяло цяло червено яйце. Вграждали в обредния хляб и няколко бели яйца, обикновено четири на брой. Омесвал се с квас, за разлика от козунака, който по това време се рекламирал като европейски сладкиш от качествено вносно брашно и с европейска фабрична мая.

Козунакът дошъл по Дунава като европейска мода, която първо навлязла в румънско и после в България. Познатото ни име дават румънците, което в превод означава хляб с грозде. В началото на 20-ти век вече никоя българска рецептурна книга не минавала без рецепта за козунак, която включвала най – общо килограм брашно, 20 яйца, захар, масло и европейска мая. Срещали се рецепти за обикновен или евтин козунак, козунак с плънка и виенски козунак. Търговците внасяли мая от Будапеща и Букурещ, докато родното производство през 20-те години започва да предлага качествена фабрична мая.

Скоро рецепти за козунак се разпространяват под формата на притурка към сп.Земеделска практика. Козунакът търсел път извън градската среда към кухнята на обикновената българка. Рецептата съдържала за 1 кг.брашно - 6 яйца, 420 гр.мляко, 300 гр.захар и 200 гр.масло. За аромата се добавяли настърганата кора от един лимон или ванилия, портокалови парченца и малко счукана дъвка ( сакъз ). Поръсвал се както и днес с орехи и захар, препоръчвали се добавки като стафиди или мармалад. В рецептата имало подробно описание за приготвяне на маята.

А вие си мислехте, че козунакът е стара българска традиция и Великден не може без него? Не може! Да се върнем на опитите за козунак на конци. Няма смисъл да обясняваме, че качеството на продуктите е от голямо значение. Главна роля играе брашното, то трябва да хубаво и с високо съдържание на глутен. След дълго месене, разтегляне на тестото, хвърляне по плота и след няколко търпеливи опита ще успеете да опечете сносен козунак на конци. Дай боже всекиму!

И докато сте на козуначена вълна и ви мирише на сладък Великден, не забравяйте че в ресторант Корона поддържаме високо ниво на чистота и дезинфекция. Ще ви посрещнем за празниците на определените за целта места и ще ви обслужим на ниво.

Заповядайте в ресторант Корона – вашето любимо място за кулинарни приключения в сърцето на град Плевен.