“ Няма такова нещо като перфектно ястие, готвачът винаги може да се справи по - добре! “

/ Жоел Рубишон, шеф готвач /

Висшата кухня е резултат от много труд, амбиция, сълзи и безкрайни часове в гонене на съвършенството. Силно жадуваните звезди Мишлен са връх в изпитанието на волята, много работа и доказване на професионални качества. Търсейки любопитни исторически факти за блога на ресторант Корона, проследихме пътя на изисканата френска кухня на английска земя. Основите полагат френски шеф готвачи, които започват да работят за английската аристокрация. Самият баща на изискания вкус, Огюст Ескофие създава йерархията във висшата кухня и написва хиляди рецепти по време на работата си в лондонските хотели Савой и Карлтън - Риц. След време в Англия се създават елитни френски ресторанти, където ще се обучават лошите момчета на английската висша кухня. Млади и амбициозни те печелят звезди Мишлен, пишат книги и се превръщат в телевизионни звезди.

Според TheGuardian.com всичко започва през 1815 г., когато Джордж IV назначава френския готвач Антонин Карем. Карем приготвял маса от сто различни ястия за обяд и още толкова за вечеря. Изключително креативен, той залагал много на външния вид на своите произведения. Пресъздавал прочути сгради, дворци и вятърни мелници от немислими продукти. Създател на стотици сосове и супи, Карем полага основите на висшата кухня в английския двор. В края на 19-ти век, Ескофие модернизира кулинарните концепции и допринася за ефективността в кухнята на лондонските хотели, чрез бригадна система от 5 станции за изпълняване на различни задачи. След половин век се появяват братята Ру, които след усилена работа за английската аристокрация, през 1967 г. отварят вратите на прословутия ресторант Le Gavroche. Кухня на високо ниво, от която ще се учат Пиер Кофман, Роули Лий, Гордън Рамзи, Маркъс Уеринг, Марко Пиер Уайт и други кулинарни звезди. 

Висшата кухня през 19-ти век е сцена на експерименти и предизвикателства. Карем шокирал с дворци от свинска мас, а Ескофие потопил торта в превърнатия в Канал Гранде хотел Савой. През 20-ти век кухнята на елитните ресторанти се превръща в джунгла. Оцеляването е на ръба в хищната надпревара за звездите Мишлен. Амбициозни дългокоси готвачи със статут на рок звезди заменят познатите усмихнати шеф готвачи със заоблени коремчета. Плеядата стартира с Пиер Кофман, който след обучението си в Le Gavroche става главен готвач само на 24 години. На 29 отваря първия си ресторант - La Tante Claire. След шест години, печели три звезди Мишлен. За него работят и се обучават Гордън Рамзи, Марко Пиер Уайт, Маркъс Уоринг и Том Китчън. Кулинарната звезда Марко Пиер Уайт първи вдига завесата на кухнята на елитните ресторанти. В неговата книга White Heat 25 снимките са като от война, много кръв и обрасли сурови мъже с увиснала цигара в устата, които създават кулинарни шедьоври. Но това не пречи да са заобиколени от супермодели.

Марко Пиер Уайт на 33 години става най - младият шеф готвач получил три звезди Мишлен. Гордън Рамзи в биографията си го описва като тираничен шеф, който го е разплакал. Докато Уайт отказва да поеме вината и твърди, че не е негово решението да се разплаче, Гордън Рамзи се превръща в един от най - популярните шеф готвачи днес. Учил е при най - добрите - в Harvey’s при Марко Пиер Уайт, в Le Gavroche при Албер Ру, във Франция при Гай Савой и при Жоел Рубишон ( със спечелени 32 звезди Мишлен в дузината му ресторанти по света ). На 27 години става главен готвач в ресторант Aubergine в Лондон. След три години печели две звезди Мишлен, след още две три звезди в първия собствен ресторант. Пише кулинарни книги и се превръща в телевизионна звезда с предаванията “ Кошмари в кухнята “ и “ Кухнята на ада “. Предаванията показват една част от този свят на кошмари в името на успеха. Накрая най - талантливите и амбициозни шеф готвачи ще извървят пътя на висшата кухня до звездите Мишлен.

Ако ви е интересен този текст на историческа тематика, харесайте го и го споделете във фейсбук профила на любимия ви ресторант Корона.