В абсурдно време живеем и ни се живее да му се не види, въпреки страшния вирус, който върлува сред нас и въпреки политическият живот, който не вещае нищо добро за страната ни. “ Няма оправия “ казват старите хора и се надяват тайничко съдбата да им се усмихне. Трудно е да си оптимист в държава, в която никой не вярва на никого. “ В другите държави хората са изпълнителни и правят каквото им кажат “, ами сигурно има на кого да вярват. В карантинно настроение ви пишем в блога на ресторант Корона, за това как една карантина смазва духа, а друг път ви обгръща с любов и подкрепа.

В ковид времето приоритетите се пренаредиха, много негативни емоции от миналото днес изглеждат пресилени и ненужни. Останаха важни истинските моменти и дай боже да се отдалечаваме от суетата. Близки и познати хора до сърцето ни си заминаха от болест, която само преди две години не съществуваше. Опустошени се докосваме до сърцевината на живота, толкова оголена и деликатна, че ни оставя различни, бдителни и на парчета. И все пак животът е да се живее - с болките и с радостите. За това няма да съдим никого, че цяло лято пренебрегва мерките и живя и с пълни шепи черпи от човешките радости.

Оказа се страшно, когато човек види, че тестът му за ковид е положителен. Даже не пише на български, а е на английски - positive. Да, чуждестранна е тази зараза и защо вече не си отива, откъдето е дошла. Въпреки лабораторната диагноза най - малко се чувстваш “ позитивен “. Благодарение на медиите, които повече от година и половина ни плашат с факти и мнения, сърцето си мисли, че скачате с бънджи, а душата ви, че сте хванали половинката с някоя любовница. В такъв момент е добре някой да ви напомни, че позитивния резултат не е смъртна присъда.

Прибираш се вкъщи, затваряш вируса зад тройно заключената врата, защото той е лично ваш, вие сте виновни, че ви се е лепнал. Екзорсизмът започва, полтъргайстът се крие в ъглите и чака да заспите, за да ви дръпне одеялото. Торбата с лекарства го отслабва, но и той знае как да смаже духа ви. Хвърля тялото в огън и извлича всичките му течности, за да отслаби силите му. Събуждаш се обновен и с пълни сили, но продължаваш да го очакваш. И тъкмо намираш мекото на дивана, когато откриваш, че ракията не мирише, е това вече минава всякакви граници. Решаваш, че е дошло времето да го изгониш.

И докато борбата с короната ви пили нервите, телефонът не спира да звъни. Сутрин и вечер роднини и близки проверяват с медицинска вещина симптомите и психическото ви състояние. Аплодират с бурни овации всеки удар, който нанасяте върху противника. Разсейват с много търпение и шеги миговете на отчаяние и на скука. Карантината започва да ви изпълва с много любов и подкрепа. И когато изгледате всички сериали, за които преди нямаше време, наредите забравените пъзели в шкафа, прочетете няколко книги и направите поне две торти, ще забележите, че полтъргайстът си е отишъл.

Бъдете силни и се пазете! Вирусът засяга не само тялото, но и душата ви. Екипът на ресторант Корона ви пожелава много здраве и щастие в абсурдното време.